събота, 14 януари 2017 г.

СЪКРОВИЩНИЦА ОТ СПОМЕНИ - Спомените на Маргарита Иванова Петрова, работила в кухнята на Морско казино Варна през лятото на 1971 година



Началото на още един трудов стаж е поставен през лятото на далечната 1971 година в Морско казино Варна. Младата тогава Маргарита Петрова постъпва, като кухненски работник. Това е нейната първа работа и тя е щастлива, че може да бъде част от екипа на едно толкова модерно за града място по това време.
Маргарита с радост си спомня за този период от живота си. По нейните думи „в кухнята царят железен ред и дисциплина“. Работи се много, но и много се научава. Колективът е сплотен и организиран. Между безкрайния поток от поръчки „винаги се намираше време и за шеги и закачки“.  
Незабравим за Маргарита остава един от топлите летни дни, когато за малко успява да се докосне до суматохата около заснемането на клип на една от най-големите български звезди,  тогава и за вечни времена, Емил Димитров. Младото момиче е силно впечатлено: „Районът около казиното беше отцепен и заграден с въжета. Емил Димитров и неговия оркестър „Синьо-белите“ снимаха клип“. Около 15 часа, когато кухнята е приключила с обедното меню, изведнъж идва нова поръчка: „Ами сега? Аз и момичетата от смяната се втурнахме да помагаме на готвачката Фанка, за да приготви един брой мусака за специалния ни гост – Емил Димитров. Получи се чудесно – порцията изглеждаше вкусно!“
Явно и клиентът е бил много доволен, защото малко по-късно същия следобед в кухнята се получава огромен букет от рози в знак на благодарност. „Това ме впечатли много и до днес си спомням с усмивка за този малък жест – казва Маргарита. Запазила съм две черно-бели снимки на задружната смяна, направени на служебния вход на Морско казино Варна. Ще бъда приятно изненадана, ако присъстващите на снимките се разпознаят и си спомнят за хубавото лято на 1971 година. С поздрав към инициаторите на „Съкровищница от спомени“ – така завършва писмото си до нас Маргарита Петрова от Варна, на която горещо благодарим! 

Писмото на Маргарита до "Съкровищница от спомени"
Пред служебния вход на Морско казино Варна - 1971 година.

Пред служебния вход на Морско казино Варна - 1971 година.

понеделник, 19 декември 2016 г.

Запознайте се с възможностите за бизнес и наем на площи в Морско казино Варна:


Проект "Морско казино"



четвъртък, 26 май 2016 г.

Един от кадрите в реклама на "Шуменско" ни връща малък спомен за визията на Морско казино Варна от 60-те години. Досетихте ли се вече кой е кадъра?

четвъртък, 12 май 2016 г.

Разходка край Морското казино на Варна

Един прекрасен слънчев майски ден в Морската градина на Варна. Морското казино предлага приятна музика на преминаващите, които дори и не подозират какъв труд кипи зад загражденията му!
Морско казино Варна е все още в процес на възстановяване и обновяване!

събота, 26 март 2016 г.

СЪКРОВИЩНИЦА ОТ СПОМЕНИ - Спомените на Павлина Атанасова – сервитьорка в Морско казино от 1962 г. до 1972 г.


Павлина Атанасова или Паулина, както я наричат чуждестранните гости на Морско казино, започва работа, като сервитьорка през 1962 година. Попада там по разпределение след като завършва курс за сервитьори.
През 60-те години казиното е едно от най-реномираните заведения на Варна. Разполага само с един салон – този на мястото на Синия салон. Сградата е добре поддържана. По това време собственик на Морско казино е държавното предприятие “ Здрава храна”.  
Подборът на персонала се провежда по строги изисквания. Добър външен вид и обноски, висок професионализъм и обща култура са само част от критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за работа. Работното облекло на сервитьорите е също обект на строг контрол – черни панталони с остър ръб и бяла риза за мъжете и черни рокли с широка бяла яка, бяла декоративна престилка през кръста и бяло боне за жените. Униформите са според сезона – зимни и летни. Впечатление прави и това, че сезонно наетите сервитьори са имали различна униформа, но също така внимателно подбрана. Спазва се строг етикет на обслужване. Портиер посреща гостите по всяко време.
Павлина твърди, че в периода, в който е работи в Морско казино, провеждането на сватби не се разрешавало. Най-чести са специалните коктейли за членовете на тогавашната международна социалистическа организация СИВ. За чуждестранните гости се осигурява специално обслужване и специално меню. Залата и масите се подреждат по точно определен начин. Осигуряват се дефицитни за тези години хранителни продукти, като екзотични ядки и всякакви деликатеси. В един от ъглите винаги се подготвя и маса за шофьорите, но те трябва бързо да се нахранят и да се оттеглят.
В казиното се провеждат и много банкети и празненства на най-големите предприятия и организации от цялата страна. Когато трябва да се посрещне подобаващо някоя важна делегация – мястото е Морското казино.
А то работи на максимални обороти. Посреща гости от всякакви националности и винаги е пълно. За тяхното добро настроение се грижат артисти от братските социалистически страни – предимно поляци, чехи, немци (от тогавашната ГДР). На дървен кръгъл подиум се представят невероятни акробатични номера на кънки. Оркестърът не спира да свири и да кара гостите да танцуват. Певци и вариететни танцьори се грижат за доброто настроение на присъстващите.
Нашата героиня си спомня някои от най-колоритните гости. Спомня си, например, богатия арабски търговец, занимаващ се с експорт на агнешко месо. Всеки ден той изпращал по едно готово за готвне агне в кухнята на казиното, което по-късно вечерта се поднасяло добре изпечено на голямата компания, с която идвал. Това продължава до момента, в който за този навик разбира шефът на “Здрава храна” и забранява дълго продължилата практика.
Офицерите от корабите, акустирали на морското пристанище също са редовни посетители. Павлина си спомня за една впечатляваща жена – капитан на кораб, плаващ под полски флаг. По време на един луд танц на пълния с хора дансинг, тя губи златния си часовник. Въпреки незабавното претърсване на залата часовникът така и не се намира.
Друг много чест посетител на Морското казино е легендарният и на върха на славата си по това време Емил Димитров. Всяка вечер, веднага след поредната си изява, той е в казиното със своята група. Винаги поръчва едно и също – кашкавал пане. Алкохол не поръчват, но за това пък газирана вода се сервира направо с касите.
И само да отбележим, че цените по това време са смешно ниски в сравнение с днешните.