Павлина Атанасова
или Паулина, както я наричат чуждестранните гости на Морско казино, започва
работа, като сервитьорка през 1962 година. Попада там по разпределение след
като завършва курс за сервитьори.
През 60-те години
казиното е едно от най-реномираните заведения на Варна. Разполага само с един
салон – този на мястото на Синия салон. Сградата е добре поддържана. По това
време собственик на Морско казино е държавното предприятие “ Здрава храна”.
Подборът на
персонала се провежда по строги изисквания. Добър външен вид и обноски, висок
професионализъм и обща култура са само част от критериите, на които трябва да
отговарят кандидатите за работа. Работното облекло на сервитьорите е също обект
на строг контрол – черни панталони с остър ръб и бяла риза за мъжете и черни
рокли с широка бяла яка, бяла декоративна престилка през кръста и бяло боне за
жените. Униформите са според сезона – зимни и летни. Впечатление прави и това,
че сезонно наетите сервитьори са имали различна униформа, но също така
внимателно подбрана. Спазва се строг етикет на обслужване. Портиер посреща
гостите по всяко време.
Павлина твърди, че
в периода, в който е работи в Морско казино, провеждането на сватби не се
разрешавало. Най-чести са специалните коктейли за членовете на тогавашната международна
социалистическа организация СИВ. За чуждестранните гости се осигурява специално
обслужване и специално меню. Залата и масите се подреждат по точно определен
начин. Осигуряват се дефицитни за тези години хранителни продукти, като
екзотични ядки и всякакви деликатеси. В един от ъглите винаги се подготвя и
маса за шофьорите, но те трябва бързо да се нахранят и да се оттеглят.
В казиното се
провеждат и много банкети и празненства на най-големите предприятия и
организации от цялата страна. Когато трябва да се посрещне подобаващо някоя
важна делегация – мястото е Морското казино.
А то работи на
максимални обороти. Посреща гости от всякакви националности и винаги е пълно. За
тяхното добро настроение се грижат артисти от братските социалистически страни
– предимно поляци, чехи, немци (от тогавашната ГДР). На дървен кръгъл подиум се
представят невероятни акробатични номера на кънки. Оркестърът не спира да свири
и да кара гостите да танцуват. Певци и вариететни танцьори се грижат за доброто
настроение на присъстващите.
Нашата героиня си
спомня някои от най-колоритните гости. Спомня си, например, богатия арабски
търговец, занимаващ се с експорт на агнешко месо. Всеки ден той изпращал по
едно готово за готвне агне в кухнята на казиното, което по-късно вечерта се
поднасяло добре изпечено на голямата компания, с която идвал. Това продължава
до момента, в който за този навик разбира шефът на “Здрава храна” и забранява
дълго продължилата практика.
Офицерите от
корабите, акустирали на морското пристанище също са редовни посетители. Павлина
си спомня за една впечатляваща жена – капитан на кораб, плаващ под полски флаг.
По време на един луд танц на пълния с хора дансинг, тя губи златния си
часовник. Въпреки незабавното претърсване на залата часовникът така и не се
намира.
Друг много чест
посетител на Морското казино е легендарният и на върха на славата си по това
време Емил Димитров. Всяка вечер, веднага след поредната си изява, той е в казиното
със своята група. Винаги поръчва едно и също – кашкавал пане. Алкохол не
поръчват, но за това пък газирана вода се сервира направо с касите.
И само да
отбележим, че цените по това време са смешно ниски в сравнение с днешните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар