Запознайте се с възможностите за бизнес и наем на площи в Морско казино Варна:

Проект "Морско казино"

Историята на Морско казино в снимки 1 част

Историята на Морско казино Варна в снимки от построяването си през 1926 година до лятото на 2016 година.

Един от кадрите в реклама на "Шуменско" ни връща малък спомен за визията на Морско казино Варна от 60-те години. Досетихте ли се вече кой е кадъра?

Разходка край Морското казино на Варна

Един прекрасен слънчев майски ден в Морската градина на Варна. Морското казино предлага приятна музика на преминаващите, които дори и не подозират какъв труд кипи зад загражденията му!
Морско казино Варна е все още в процес на възстановяване и обновяване!

СЪКРОВИЩНИЦА ОТ СПОМЕНИ - Спомените на Павлина Атанасова – сервитьорка в Морско казино от 1962 г. до 1972 г.

Павлина Атанасова или Паулина, както я наричат чуждестранните гости на Морско казино, започва работа, като сервитьорка през 1962 година. Попада там по разпределение след като завършва курс за сервитьори.

През 60-те години казиното е едно от най-реномираните заведения на Варна. Разполага само с един салон – този на мястото на Синия салон. Сградата е добре поддържана. По това време собственик на Морско казино е държавното предприятие “ Здрава храна”.  

Подборът на персонала се провежда по строги изисквания. Добър външен вид и обноски, висок професионализъм и обща култура са само част от критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за работа. Работното облекло на сервитьорите е също обект на строг контрол – черни панталони с остър ръб и бяла риза за мъжете и черни рокли с широка бяла яка, бяла декоративна престилка през кръста и бяло боне за жените. Униформите са според сезона – зимни и летни. Впечатление прави и това, че сезонно наетите сервитьори са имали различна униформа, но също така внимателно подбрана. Спазва се строг етикет на обслужване. Портиер посреща гостите по всяко време.

Павлина твърди, че в периода, в който е работи в Морско казино, провеждането на сватби не се разрешавало. Най-чести са специалните коктейли за членовете на тогавашната международна социалистическа организация СИВ. За чуждестранните гости се осигурява специално обслужване и специално меню. Залата и масите се подреждат по точно определен начин. Осигуряват се дефицитни за тези години хранителни продукти, като екзотични ядки и всякакви деликатеси. В един от ъглите винаги се подготвя и маса за шофьорите, но те трябва бързо да се нахранят и да се оттеглят.

В казиното се провеждат и много банкети и празненства на най-големите предприятия и организации от цялата страна. Когато трябва да се посрещне подобаващо някоя важна делегация – мястото е Морското казино.

А то работи на максимални обороти. Посреща гости от всякакви националности и винаги е пълно. За тяхното добро настроение се грижат артисти от братските социалистически страни – предимно поляци, чехи, немци (от тогавашната ГДР). На дървен кръгъл подиум се представят невероятни акробатични номера на кънки. Оркестърът не спира да свири и да кара гостите да танцуват. Певци и вариететни танцьори се грижат за доброто настроение на присъстващите.

Нашата героиня си спомня някои от най-колоритните гости. Спомня си, например, богатия арабски търговец, занимаващ се с експорт на агнешко месо. Всеки ден той изпращал по едно готово за готвне агне в кухнята на казиното, което по-късно вечерта се поднасяло добре изпечено на голямата компания, с която идвал. Това продължава до момента, в който за този навик разбира шефът на “Здрава храна” и забранява дълго продължилата практика.

Офицерите от корабите, акустирали на морското пристанище също са редовни посетители. Павлина си спомня за една впечатляваща жена – капитан на кораб, плаващ под полски флаг. По време на един луд танц на пълния с хора дансинг, тя губи златния си часовник. Въпреки незабавното претърсване на залата часовникът така и не се намира.

Друг много чест посетител на Морското казино е легендарният и на върха на славата си по това време Емил Димитров. Всяка вечер, веднага след поредната си изява, той е в казиното със своята група. Винаги поръчва едно и също – кашкавал пане. Алкохол не поръчват, но за това пък газирана вода се сервира направо с касите.

И само да отбележим, че цените по това време са смешно ниски в сравнение с днешните.

СЪКРОВИЩНИЦА ОТ СПОМЕНИ - Спомените на Ани Николова, работила в Морско казино Варна до неговото затваряне на 12 януари 2000 година

Спомените на Ани Николова, свързани с Морското казино датират още от 50те години на миналия век. За първи път тя влиза в двора на казиното още като дете заедно със своите родители. След всяка неделна разходка в Морската градина семейството на Ани (както и много други семейства по това време) се отбивали в ресторанта. Традиция е след манифистацията на 1ви май голяма група от колеги и приятели на родителите й, заедно с децата си, да отидат на празничен обяд в казиното. Както самата Ани си спомня: “Родителите ни си поръчваха по една голяма шопска салата с чаша добре изстудена ракия, а ние малките – вкусно кебапче и лимонада (от онази в шише от 250 мл със закопчалка)”.  

В годините на своето юношество, а малко по-късно и със своя съпруг, Ани била чест гост в любомото си заведение. Добре приготвената храна, вечерната артистична програма и приятната обстановка в Морското казино са емблематични за този период. Не един семеен празник бил проведен тук. Традицията за вечеря в казиното след разходка в морската градина в края на работната седмица продалжавала да бъде спазвана. Ани си спомня как много често са чакали по цял час, за да се освободи маса в някой от двата салона или в градината, за да влязат на вечеря. Чакането, обаче, винаги си заслужавало!

Доста по-късно, през 1993 година, по стечение на обстоятелствата, Ани Николова е назначена, като касиер-счетоводител в Морско казино Варна. Спомените й от този период са противоречиви – от възхищение и удовлетворение от работата и контактите с хората, до съжаление и болка от предизвикания край на един от символите на Варна.

През 90те години, казиното продължавало да посреща своите гости. Провеждали се пищни сватби и тържества. Артистичната програма била все така разнообразна и богата. Цените не били завишени и продължавали да бъдат атрактивни за клиентите. През летния сезон се поемали огромни групи от летуващи, които били хранени на 2 смени на обяд и вечеря. Екипът бил сплотен, макар и не толкова многоброен както преди години. Някои от тях били дългогодишни служители, започнали работа още преди 1989 година.

Постепенно, обаче, славните години на Морско казино започнали да отшумяват. Многобройният персонал, достигал до 100 човека в най-добрите времена на казиното, през 1999 година вече наброявал само 5 човека. Артистите и музикантите също били уволнени. При необходимост, наемали персонал за конкретно събитие. Така се случило и при подготовката на тържеството за посрещане на Новата 2000 година. Тогава казиното за последен път отворило врати за своите гости. Новогодишната наздравица, която вдигнал тогавашният директор на казиното била прощална. На 12 януари 2000 година Морско казино Варна затваря окончателно. 

Ани с тъга си спомня за месеците след това, когато колегите й се пръснали в различни посоки. Все пак легендата “Морско казино” продължава да тлее в сърцата им. Всяка година бившите служители се срещат, за да си припомнят дните, когато са работили рамо до рамо в един сплотен екип от истински професионалисти!

Старите снимки, макар и вече овехтели, напомнят за щастливото време на Ани Николова в Морско казино Варна.  

Кратка история на Морско казино Варна

През 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. Въпреки финансовата криза Община Варна поддържа благоустрояването на града, като предвид развитието на курортното дело в града, взема решение в Морската градина да се изградят Морски бани, фонтан и Морско казино. През 1926 г. на около 100 метра от плажната ивица, започва строителството на „Морско казино“, по проект на арх. Желязко Богданов (1893 – 1946).

На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ, издаден през 1925 г. С изграждането на морските централните бани, официалното открити на 1 август 1926 г., и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт.

  
Намеренията на тогавашната управа на Варна, градът да се развива като френска Ривиера на Балканите, довеждат и до строителството на Морско казино, започнало през 1926 г. по проект на арх. Желязко Богданов, на около 100 метра от плажната ивица. Параметрите на Казиното били следните – голям салон от 300 квадратни метра с просторна тераса с колонада, отстрани „12 дюкяна, които да служат за изложба на български произведения“, и два павилиона за музика. В тогавашния му вид казиното е имало син салон с висока светла височина, обслужващи едноетажни части около него и открита градина, която се е преливала без ограда в Морската градина.

 

Сградата, освен с функцията си на казино, става и основен културен център, с разнообразни прояви през периода до 1944 г. По-късно тя продължава да бъде основно културно-развлекателно средище.






През 1958 г. казиното изгаря, а през 1959 се прави реконструкция от арх. Панайот Минков, в който му вид Морско казино остава и до днес. Тогава се проектира втори ресторант – червен салон, на второ основно ниво. Увеличават се терасите на второ ниво, като се открива красива гледка към градския централен плаж, буните и морска гара.

Стилово сградата се отличава с елементи на арт деко, български модернизъм и сецесион, а запазените скулптури придават още по-изящен вид на фасадите на сградата. През целия си период на функциониране в сградата са се осъществявали хазартни игри – карти, ролетка и др. По-късно през годините е претърпяла редица преустройства, като през последните 25 години поддръжката и е напълно изоставена от предходните собственици и състоянието ѝ изисква всеобхватен ремонт и реконструкция.Провеждали са се културно-масови мероприятия, като изложби, балове, награждавания, сватби. 

Ресторантската част е можела да събере над 1000 посетители, за които е било въпрос на чест да бъдат гости на Морското казино. Сградата и до ден днешен е знакова за град Варна.