Спомените на Ани
Николова, свързани с Морското казино датират още от 50те години на миналия век.
За първи път тя влиза в двора на казиното още като дете заедно със своите
родители. След всяка неделна разходка в Морската градина семейството на Ани (както
и много други семейства по това време) се отбивали в ресторанта. Традиция е
след манифистацията на 1ви май голяма група от колеги и приятели на родителите
й, заедно с децата си, да отидат на празничен обяд в казиното. Както самата Ани
си спомня: “Родителите ни си поръчваха по една голяма шопска салата с чаша добре
изстудена ракия, а ние малките – вкусно кебапче и лимонада (от онази в шише от
250 мл със закопчалка)”.
В годините на
своето юношество, а малко по-късно и със своя съпруг, Ани била чест гост в
любомото си заведение. Добре приготвената храна, вечерната артистична програма
и приятната обстановка в Морското казино са емблематични за този период. Не
един семеен празник бил проведен тук. Традицията за вечеря в казиното след
разходка в морската градина в края на работната седмица продалжавала да бъде
спазвана. Ани си спомня как много често са чакали по цял час, за да се освободи
маса в някой от двата салона или в градината, за да влязат на вечеря. Чакането,
обаче, винаги си заслужавало!
Доста по-късно,
през 1993 година, по стечение на обстоятелствата, Ани Николова е назначена,
като касиер-счетоводител в Морско казино Варна. Спомените й от този период са
противоречиви – от възхищение и удовлетворение от работата и контактите с
хората, до съжаление и болка от предизвикания край на един от символите на
Варна.
През 90те години,
казиното продължавало да посреща своите гости. Провеждали се пищни сватби и тържества.
Артистичната програма била все така разнообразна и богата. Цените не били
завишени и продължавали да бъдат атрактивни за клиентите. През летния сезон се
поемали огромни групи от летуващи, които били хранени на 2 смени на обяд и
вечеря. Екипът бил сплотен, макар и не толкова многоброен както преди години. Някои
от тях били дългогодишни служители, започнали работа още преди 1989 година.
Постепенно,
обаче, славните години на Морско казино започнали да отшумяват. Многобройният
персонал, достигал до 100 човека в най-добрите времена на казиното, през 1999
година вече наброявал само 5 човека. Артистите и музикантите също били уволнени.
При необходимост, наемали персонал за конкретно събитие. Така се случило и при
подготовката на тържеството за посрещане на Новата 2000 година. Тогава казиното
за последен път отворило врати за своите гости. Новогодишната наздравица, която
вдигнал тогавашният директор на казиното била прощална. На 12 януари 2000 година Морско казино Варна затваря окончателно.
Ани с тъга си
спомня за месеците след това, когато колегите й се пръснали в различни посоки. Все пак легендата
“Морско казино” продължава да тлее в сърцата им. Всяка година бившите служители
се срещат, за да си припомнят дните, когато са работили рамо до рамо в един
сплотен екип от истински професионалисти!
Старите снимки,
макар и вече овехтели, напомнят за щастливото време на Ани Николова в Морско
казино Варна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар